1 А ти, надигни оплакване за израилевите първенци.
2 И кажи: Каква лъвица беше майка ти! Лежеше между лъвовете, отгледа лъвчетата си сред млади лъвове.
3 Тя отхрани едно от лъвчетата си, то стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.
4 И народите чуха за него, той се хвана в ямата им и с куки го отведоха в египетската земя.
5 И видя, като почака, че надеждата є се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.
6 И той ходеше между лъвове, стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.
7 Той позна дворците им и опустоши градовете им. И земята и всичко, което я изпълваше, се ужасяваше от гласа на рева му.
8 И народите от околните области се надигнаха против него и разпростряха върху него мрежите си, и той се хвана в ямата им.
9 И с куки го сложиха в клетка и го откараха при вавилонския цар, въведоха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по израилевите планини.
10 Майка ти беше като лоза, като теб, посадена при вода. Стана плодовита и клонеста от многото вода.
11 И станаха по нея здрави пръчки за жезли на владетелите. И ръстът є се извиси досред гъстите клони, и стана видна с височината си, с многото си клони.
12 Но беше изтръгната с ярост и хвърлена на земята, и източният вятър изсуши плода є; силните є пръчки се счупиха и изсъхнаха, огън ги пояде.
13 А сега е посадена в пустиня, в суха и жадна земя.
14 И огън излезе от една пръчка от клоните є и пояде плода є. И няма вече в нея силна пръчка за жезъл на владетел. Това е оплакване, и ще бъде за оплакване.