8 И когато князът влиза, да влиза по пътя на предверната зала на портата, и по същия път да излиза.
9 А когато народът на земята идва пред ГОСПОДА на определените празници, тогава онзи, който влиза по пътя на северната порта, за да се поклони, да излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, да излиза по пътя на северната порта; да не се връща по пътя на портата, през която е влязъл, а да излиза през онази, която е насреща.
10 И князът да влиза сред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат заедно.
11 И на празниците и по празничните времена хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата – колкото му дава ръка, и един ин маслинено масло за ефа.
12 А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни жертви на ГОСПОДА, тогава да му се отваря портата, която е обърната на изток, и да принася всеизгарянето си и примирителните си жертви, както прави в съботен ден; и когато излезе, да затворят портата, след като е излязъл.
13 И да принасяш всеки ден във всеизгаряне на ГОСПОДА едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш.
14 И към него да принасяш всяка сутрин хлебен принос от една шеста ефа и една трета ин маслинено масло, за да го смесиш с брашното – хлебен принос на ГОСПОДА. Това са постоянни, вечни наредби.