1 Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината от манасиевото племе
2 и им каза: Вие спазихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което ви заповядах.
3 Не оставихте братята си през това дълго време чак до днес и опазихте заповяданото чрез заповедта на ГОСПОДА, своя Бог.
4 И сега ГОСПОД, вашият Бог, даде почивката на братята ви, както им обеща; затова сега се върнете и идете в шатрите си, в земята на притежанието си, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви даде оттатък Йордан.
5 Само добре внимавайте да спазвате заповедта и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда: да любите ГОСПОДА, своя Бог, и да ходите във всичките Му пътища, да спазвате заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа.
6 И Иисус ги благослови и ги изпрати и те отидоха в шатрите си.
7 А на половината от манасиевото племе Мойсей беше дал наследство във Васан, а на другата половина Иисус даде наследство между братята им отсам Йордан, на запад. И когато ги изпрати в шатрите им, Иисус ги благослови,
8 и им говори и каза: Върнете се в шатрите си с много богатства, с твърде много добитък, със сребро и със злато, и с бронз, и с желязо, и с твърде много дрехи; и разделете плячката от враговете си с братята си.
9 И синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе се върнаха и отпътуваха от израилевите синове, от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя, в земята на притежанието си, която бяха придобили според ГОСПОДНАТА заповед чрез Мойсей.
10 И когато дойдоха в околността на Йордан, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе издигнаха там олтар, при Йордан, голям и внушителен олтар.
11 А израилевите синове чуха да се казва: Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе са издигнали олтар от страната на ханаанската земя, в околността на Йордан, към израилевите синове.
12 И когато израилевите синове чуха това, цялото общество на израилевите синове се събра в Сило, за да излязат на война срещу тях.
13 После израилевите синове изпратиха до синовете на Рувим и до синовете на Гад, и до половината от манасиевото племе в галаадската земя Финеес, сина на свещеника Елеазар,
14 и с него десет първенци, по един първенец за всеки бащин дом от всички израилеви племена; и всеки от тях беше главата на бащиния си дом между израилевите хиляди.
15 И те дойдоха при синовете на Рувим и при синовете на Гад, и при половината от манасиевото племе в галаадската земя и говориха с тях, и казаха:
16 Така казва цялото общество на ГОСПОДА: Каква е тази измяна, която сте извършили против Израилевия Бог, като сте се отвърнали днес от следването на ГОСПОДА и сте си издигнали олтар, за да се разбунтувате днес против ГОСПОДА?
17 Малко ли ни е беззаконието на Фегор, от което не сме се очистили и до днес, и заради него дойде язва върху обществото на ГОСПОДА,
18 че и вие днес се отвръщате от следването на ГОСПОДА! И ако днес се разбунтувате против ГОСПОДА, Той утре ще се разгневи против цялото израилево общество.
19 Но ако земята на вашето притежание е нечиста, тогава преминете в земята на ГОСПОДНОТО притежание, където стои ГОСПОДНАТА скиния, и вземете притежание между нас. Само не се бунтувайте против ГОСПОДА и не се бунтувайте против нас, като си издигате друг олтар освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог!
20 Нали Ахан, синът на Зара, извърши престъпление с прокълнатото и гняв падна върху цялото израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.
21 Тогава синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе отговориха и казаха на началниците на израилевите хиляди:
22 Бог на боговете, ГОСПОД, Бог на боговете, ГОСПОД – Той знае и нека узнае и Израил: ако сме сторили това в бунт или в измяна срещу ГОСПОДА, то не ни спасявай днес!
23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от следването на ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне или хлебен принос, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека ГОСПОД издири това! –
24 и ако не сме сторили това от загриженост за нещо, като казахме: В бъдещите дни вашите синове може да говорят на нашите синове и да кажат: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?
25 ГОСПОД е поставил Йордан за граница между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад – вие нямате дял в ГОСПОДА! Така синовете ви може да отклонят нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.
26 Затова казахме: Нека се заемем да издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,
27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, за да извършваме служението на ГОСПОДА пред Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си жертви, за да не могат в бъдеще вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА!
28 Затова казахме: Ако се случи в бъдеще да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще кажем: Ето подобието на ГОСПОДНИЯ олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, а за свидетелство между нас и вас.
29 Далеч да бъде от нас да се разбунтуваме против ГОСПОДА и да се отвърнем днес от следването на ГОСПОДА, като си издигнем друг олтар за всеизгаряне, за хлебен принос и за жертва освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му!
30 И свещеникът Финеес и първенците на обществото, началниците на израилевите хиляди, които бяха с него, чуха думите, които говориха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия и те им се видяха добри.
31 И Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим и на синовете на Гад и на синовете на Манасия: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не сте извършили тази измяна против ГОСПОДА. Сега избавихте израилевите синове от ръката на ГОСПОДА.
32 И Финеес, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от синовете на Рувим и от синовете на Гад, от галаадската земя в ханаанската земя при израилевите синове, и им донесоха известие.
33 И това нещо се видя добро на израилевите синове и израилевите синове благословиха Бога, и не говореха повече да отидат на бой срещу тях, за да погубят земята, където живееха синовете на Рувим и синовете на Гад.
34 И синовете на Рувим и синовете на Гад нарекоха олтара свидетел, защото казаха: Той е свидетел между нас, че ГОСПОД е Бог.