1 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и живей, и закона ми – като зеницата на окото си.
3 Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.
4 Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! – и наречи разума сродник,
5 за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.
6 Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си
7 и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,
8 който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща
9 в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.
10 И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,
11 размирна и необуздана, краката є не се спират вкъщи,
12 кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.
13 И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:
14 Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,
15 затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.
16 Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,
17 покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.
18 Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,
19 защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,
20 взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.
22 Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,
23 докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще є струва живота.
24 И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
25 Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките є,
26 защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.
27 Домът є е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.