2 Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,
3 който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,
4 който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.
5 Той е основал земята на основите є, тя няма да се поклати до века.
6 Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.
7 При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.
8 Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.