1 (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.
2 На върбите сред него окачихме арфите си.
3 Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!
4 Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!
6 Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!
7 Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!
8 О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!
9 Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!