1 (По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!
2 Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми – като вечерната жертва.
3 Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!
4 Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!
5 Нека ме удари праведният – то е милост; и нека ме изобличава – то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли – защото все още молитвата ми е против злите им дела.
6 Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.
7 Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.