2 който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.
3 ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син – че да го зачиташ?
4 Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.
5 Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.
6 Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.
7 Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,
8 чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.