14 Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.
15 Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.
16 Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.
17 Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.
18 Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.
19 Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.
20 Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.