7 Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.
8 Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!
9 А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.
10 Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му?
11 Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная.
12 Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.
13 А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава.