16 Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,
17 докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.
18 Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.
19 Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20 Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.
21 Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,
22 толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.