19 Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20 Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.
21 Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,
22 толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.
23 И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.
24 Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.