2 А аз – краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,
3 защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,
4 защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.
5 Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,
6 затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.
8 Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.