34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.
35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.
36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,
37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.
38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,
39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.
40 Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!