11 Тя простря клоните си до морето и филизите си – до реката.
12 Защо си съборил стените є, за да я берат всички, които минават по пътя?
13 Глиганът от гората я опустошава и полските зверове я изпояждат.
14 Боже на Войнствата, молим Те, върни се, погледни от небето и виж, и посети тази лоза
15 и защити това, което е насадила десницата Ти, и издънката, която си направил силна за Себе Си!
16 Изгорена е с огън, отсечена е. Погиват при намръщването на лицето Ти.
17 Нека ръката Ти бъде върху мъжа на десницата Ти, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.