1 Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото.
2 Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:
3 „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее.
4 И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6 А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.
7 Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод.
8 А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“
9 И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
10 А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата.
11 Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи,
12 така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“
13 Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи?
14 Сеячът сее словото.
15 Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово.
16 Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат,
17 но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат.
18 А посетите между тръни са тези, които слушат словото,
19 но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод.
20 А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“
21 И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника?
22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве.
23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“
24 Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате.
25 Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“
26 И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята,
27 спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае,
28 защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа.
29 А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“
30 И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31 То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята.
32 Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“
33 И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат.
34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
35 В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“
36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него.
37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше.
38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“
39 А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие.
40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“
41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“