1 В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза:
2 „Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде.
3 Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“
4 А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“
5 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“
6 И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа.
7 Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях.
8 И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.
11 Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето.
12 А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“
13 И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.
14 А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб.
15 Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“
16 И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“
17 А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце?
18 Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“
20 „А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“
21 И рече им: „Как тогава не разбирате?“
22 Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него.
23 Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“
24 А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“
25 Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички.
26 И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“
27 Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“
28 А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“
29 Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“
30 И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.
31 Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дена да възкръсне.
32 И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява.
33 А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“
34 Тогава повика народа заедно с учениците Си и им рече: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва.
35 Защото, който иска да спаси живота си, ще го погуби, а който погуби живота си заради Мене и благовестието, ще го спаси.
36 И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?
37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38 Защото ако някой се срамува заради Мене и заради думите Ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Синът човешки ще се срамува от него, когато дойде със славата на Своя Отец заедно със светите ангели.“