6 А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.
7 Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод.
8 А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“
9 И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
10 А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата.
11 Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи,
12 така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“