2 В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята,
3 и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове.
4 И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“
5 И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето
6 и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага.
7 В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“
8 И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“