1 И чух от храма висок глас да казва на седемте ангела: „Идете и излейте на земята седемте чаши с Божия гняв.“
2 Отиде първият ангел и изля своята чаша на земята. И ето – болезнени и тежки рани се появиха по хората, които имаха белега на звяра и се покланяха на изображението му.
3 Вторият ангел изля своята чаша в морето. И ето – то се превърна в кръв, като кръвта на мъртво тяло; и измряха всички живи същества в морето.
4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори. И ето – те се превърнаха в кръв.
5 Тогава чух ангела на водите да казва: „Справедливо е, пресвети Господи, Който си и Който беше, че така отсъди,
6 понеже те проляха кръв на вярващи и пророци, затова и Ти им даде кръв да пият – те заслужават това.“
7 И чух друг да говори от жертвеника: „Да, Господи, Боже Вседържителю, истинни и справедливи са Твоите присъди.“
8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето. И ето – даде му се да обгаря с огън хората.
9 И силна жега обгори хората, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тези наказания, и не се покаяха, за да Му въздадат слава.
10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра. Тогава мрак покри неговото царство, хората хапеха езика си от болка
11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, но не се покаяха за делата си.
12 Шестият ангел изля чашата си в голямата река Ефрат. И ето – пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете, идващи от изток.
13 И видях да излизат от устата на змея и на звяра, както и от устата на лъжепророка, три нечисти духа, подобни на жаби –
14 това са бесовски духове, които вършат знамения. Те отиват при царете на целия свят, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържител.
15 Защото Господ казва: „Ето Аз идвам като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да гледат срама му.“
16 Бесовските духове събраха царете на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17 Седмият ангел изля чашата си из въздуха. И ето – от престола на небесния храм се раздаде висок глас: „Свърши се!“
18 И се появиха светкавици и гръмотевични трясъци, и започна силен трус – такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откакто има хора на земята.
19 Великият град се раздели на три части, а градовете на всички народи бяха разрушени. Бог си спомни за великия Вавилон, за да му се даде чашата със силното вино на гнева Му.
20 Всички острови изчезнаха и планините вече ги нямаше.
21 Едра градушка, тежка колкото талант, валеше от небето върху хората; а те похулиха Бога поради наказанието от градушката, защото това наказание беше твърде голямо.