1 И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди.
2 Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.
3 Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони.
4 Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди.
5 Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му,
6 а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни.
7 И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,
8 но не устояха и нямаха вече място на небето.
9 И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му.
10 И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник, понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.
11 Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.
12 Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“
13 А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето.
14 А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея.
15 А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката.
16 Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си.
17 Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството ѝ, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус.
18 И змеят остана на морския пясък.