8 Всяко едно от четирите живи същества имаше по шест крила. Отвън и отвътре отрупани с очи, те не преставаха денем и нощем да пеят: „Свят, свят, свят е Господ Бог Вседържител, Който беше, Който е и Който идва.“
9 А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно,
10 двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха:
11 „Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и силата, защото Ти си сътворил всичко по Своята воля. То е било сътворено и съществува.“