4 И аз плаках много, че никой не се намери достоен да разгъне свитъка и да погледне в него.
5 А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“
6 И видях – на престола между четирите живи същества и старците стоеше Агнец като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.
7 Той отиде и взе свитъка от десницата на Седналия на престола.
8 И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите,
9 и пееха нова песен: „Достоен си да вземеш свитъка и да счупиш печатите му, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога – хора от всеки род и език, племе и народ,
10 и ни направи царство от свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята.“