1 Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим тридесет и една години. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая, от Боцкат.
2 Той вършеше добро в очите на Господа и постъпваше във всичко, както Давид, неговият праотец. Той не се отклоняваше нито надясно, нито наляво.
3 В осемнадесетата година от царуването си цар Йосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в Господния храм с тази заповед:
4 „Иди при първосвещеник Хелкия и нека измери среброто, донесено в Господния храм, което пазачите, стоящи при прага, са събрали от народа.
5 Нека след това го дадат в ръцете на служителите, определени към Господния храм, и те да го раздадат на работниците, които са в Господния храм, за да поправят светилището,
6 а именно дърводелците, строителите, зидарите, за покупка на греди и на дялани камъни за поправка на храма.
7 Обаче никакво пресмятане да не бъде правено на парите, предадени на тях, защото те са честни служители.“
8 Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Шафан: „Аз намерих в Господния храм Книгата на закона на Господа.“ Хелкия даде книгата на Шафан и той я прочете гласно.
9 Писарят Шафан отиде при царя и донесе на царя отговор за възложената му работа, като каза: „Слугите ти взеха среброто, което се намираше в храма, и го предадоха на определените служители в храма Господния храм.“
10 Писарят Шафан извести на царя също: „Свещеникът Хелкия ми даде книга.“ След това Шафан я прочете пред царя.
11 Когато царят чу думите на книгата, той раздра дрехите си
12 и заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Ахбор, син на Михей, на писаря Шафан и на царския служител Асайа следното:
13 „Идете и попитайте Господа за мене, за целия народ и за цяла Юдея относно казаното в тази намерена книга, защото гневът на Господа, който се е разпалил против нас, е голям. Защото нашите предци не са послушали казаното в тази книга, за да вършат според заповяданото ни.“
14 И свещеникът Хелкия отиде заедно с Ахикам, Ахбор, Шафан и Асая при пророчицата Олдама, жена на пазителя на одеждите Шалум, син на Тиква, син на Харкас – а тя живееше в Йерусалим, в Мишна, – и говориха с нея.
15 И тя им каза: „Така говори Господ, Израилевият Бог: „Кажете на човека, който ви е изпратил при Мене, че Господ казва:
16 „Ето Аз ще изпратя бедствие върху това място и върху жителите му според всичко, казано в книгата, която юдейският цар прочете.
17 Това е, защото те Ме изоставиха и принасят кадилни жертви на други богове, за да Ме огорчават с всичките дела на ръцете си. Затова гневът Ми се разпали против това място и няма да стихне.“
18 На юдейския цар, който ви изпрати, за да попитате Господа, кажете това: „Така казва Господ, Израилевият Бог, относно думите, които ти изслуша:
19 Понеже сърцето ти се разкая и ти самият се смири пред Господа, когато чу думите против това място и жителите му – че те ще бъдат ужасен пример и за проклятие, – и раздра дрехите си, и плака пред Мене, Аз те чух – говори Господ,
20 – затова, ето Аз ще те прибера при предците ти и ти ще бъдеш положен в своя гроб в мир. Твоите очи няма да видят всичките тези злини, които Аз ще докарам върху това място“.“ И занесоха отговора на царя.