1 Нееман, военачалник на арамейския цар, беше виден човек пред господаря си. Той беше уважаван, защото чрез него Господ беше дал освобождение на арамейците. Но този храбър воин беше прокажен.
2 Веднъж арамейците бяха излезли на отряди да плячкосват и плениха младо момиче от израилската земя и то прислужваше на жената на Нееман.
3 То каза на господарката си: „О, да би могъл моят господар да отиде при пророка, който е в Самария, той положително ще премахне от него проказата.“
4 Нееман отиде и извести господаря си: „Това и това каза момичето, което е от израилската страна.“
5 Тогава арамейският цар отвърна: „Стани и върви, а аз пък ще изпратя писмо до израилския цар.“ Така Нееман тръгна и взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет празнични одежди.
6 Той носеше писмото до израилския цар, в което се казваше: „Ето заедно с това изпращам при тебе Нееман, своя служител, да го излекуваш от проказата му.“
7 И когато израилският цар прочете гласно писмото, той съдра дрехите си и възкликна: „Нима съм Бог да умъртвявам и да съживявам, че да премахна от този човек проказата му? Знаете много добре, че той търси повод за вражда с мене.“
8 Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, той изпрати да попитат царя: „Защо раздираш дрехите си? Нека човекът дойде при мене и ще разбере, че има пророк в Израил.“
9 Така Нееман дойде с конете си и колесницата си и спря пред входа на дома на Елисей.
10 Елисей изпрати пратеник при него, казвайки: „Върви и се окъпи седем пъти в Йордан и тялото ти ще стане здраво, както преди, и ще бъдеш чист.“
11 Но Нееман се разгневи и понечи да си тръгне. Той каза: „Ето аз мислех, че той наистина ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще възложи ръката си на болното място и ще премахне проказата.
12 Не са ли Авана и Парпар, реките на Дамаск, по-добри от всички реки на Израил? Не мога ли да се изкъпя в тях и да се очистя?“ Той се обърна и си тръгна ядосан.
13 Тогава неговите служители се приближиха до него и го попитаха: „Татко наш, ако пророкът ти беше казал да направиш велико нещо, не би ли го сторил? Още повече, когато ти казва: „Окъпи се и ще бъдеш чист“.“
14 Така той слезе долу, потопи се седем пъти в Йордан според думите на Божия човек и тялото му стана пак здраво като тялото на малко дете, и той се очисти.
15 Тогава той се върна при Божия човек с всички, които го придружаваха, застана пред него и каза: „Ето разбрах, че по цялата земя няма Бог освен в Израил. Приеми, моля, дар от своя служител!“
16 Но отговорът беше: „Жив е Господ, на Когото служа! Няма да приема.“ Той настояваше да приеме, но Елисей не се съгласи.
17 Тогава Нееман каза: „Щом е така, нека твоят служител да вземе товар за две мулета пръст от тази земя, защото служителят ти няма вече да принася всеизгаряне и жертви на други богове освен на Господа.
18 Относно този въпрос нека Господ да прости на твоя служител, когато моят господар влезе в капището на Римон, за да се поклони там, опрян върху ръката ми, и аз ще се поклоня в капището на Римон – аз трябва да се поклоня в капището на Римон, – нека Господ ми прости това нещо.“
19 А Елисей му каза: „Иди си с мир.“ И той се отдалечи малко от него.
20 Тогава Гиезий, прислужникът на Божия човек, каза: „Ето моят господар не поиска да вземе от ръката на арамееца Нееман това, което той е донесъл. Жив е Господ! Ще се затичам след него и ще взема нещо от него.“
21 Така Гиезий тръгна след Нееман и Нееман видя, че някой тича след него. Той слезе от колесницата, за да го посрещне, и запита: „Всичко ли е наред?“
22 Той отговори: „Наред е, но моят господар ме изпрати да кажа, че току-що дойдоха при мене от Ефремовата планина двама млади мъже от пророческите ученици. Дай им талант сребро и две празнични одежди.“
23 Отговорът на Нееман беше: „Моля те, вземи два таланта!“ И много го молеше. Тогава Нееман завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двама от слугите си, които ги понесоха пред Гиезий.
24 Когато дойдоха до едно възвишение, Гиезий взе даровете от ръцете им и ги скри у дома си. Освободи хората и те си отидоха.
25 Той отиде и застана пред господаря си. Елисей го попита: „Бил ли си някъде, Гиезий?“ Той отговори: „Твоят слуга никъде не е ходил.“
26 Но той му отвърна: „Нима духом не те придружавах, когато онзи човек се върна от колесницата си да те посрещне? Не взе ли сребро и дрехи, и маслинови градини и лозя, дребен и едър добитък, слуги или слугини?
27 Затова нека Неемановата проказа да постигне тебе и потомството ти за вечни времена.“ И Гиезий излезе от него бял като сняг от проказа.