23 Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.
24 По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария.
25 През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор – за пет сикли сребро.
26 Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“
27 Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“
28 Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: „Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.“
29 Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: „Дай своя син, за да го изядем.“ Но тя скри сина си.“