25 През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор – за пет сикли сребро.
26 Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“
27 Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“
28 Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: „Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.“
29 Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: „Дай своя син, за да го изядем.“ Но тя скри сина си.“
30 Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си.
31 Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“