29 Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: „Дай своя син, за да го изядем.“ Но тя скри сина си.“
30 Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си.
31 Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“
32 А Елисей седеше в дома си и стареите седяха при него. И царят изпрати при него един от своите хора. Преди пратеникът да дойде при Елисей, той каза на стареите: „Виждате ли, че синът на убиеца прати да ми отсекат главата? Сега, когато пратеникът дойде, затворете вратата и го притиснете с нея. Защото, ето – след пратеника идва и тропотът от нозете на господаря му.“
33 Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“