6 Царят запита жената и тя му разказа всичко. И царят ѝ даде един от царедворците си и каза: „Да ѝ се върне всичко и всички приходи от нивата, откакто е напуснала страната досега.“
7 След това Елисей отиде в Дамаск, а арамейският цар Венадад беше болен. Някой му каза: „Божият човек пристигна тук.“
8 Тогава царят нареди на Азаил: „Вземи със себе си дар и иди да посрещнеш Божия човек и попитай чрез него Господа дали ще оздравея от тази болест?“
9 Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си дар – всичко най-добро в Дамаск, товар от четиридесет камили. Той дойде, застана пред Елисей и каза: „Твоят син Венадад, арамейският цар, ме изпрати при тебе с тези думи: „Ще оздравея ли от тази болест“?“
10 Тогава Елисей му каза: „Иди му кажи: „Ти сигурно ще оздравееш. Но Господ ми откри, че той непременно ще умре от друго“.“
11 Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака.
12 Азаил попита: „Защо моят господар плаче?“ А той отговори: „Защото знам какво зло ще сториш на израилтяните. Крепостите им ще опожариш, младите им хора с меч ще погубиш, кърмачетата им ще смажеш и ще разпориш бременните им жени.“