1 И Господ каза още на Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон:
2 „Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от дяловете си за владеене градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасища около градовете им.
3 Те ще живеят в градовете, а пасищата ще бъдат за добитъка им и за всякакви стада животни, които притежават.
4 Пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакътя от средата на града във всяка посока.
5 Измерете извън града две хиляди лакътя източна граница, две хиляди лакътя южна граница, две хиляди лакътя западна граница и две хиляди лакътя северна граница, като в средата бъде градът; такива да бъдат пасищата около градовете им.
6 Между градовете, които ще дадете на левитите, да има шест града, определени като убежище на извършили убийство; и освен това трябва да им дадете още четиридесет и два града.
7 Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града заедно с пасищата около тях.
8 И когато давате градовете от дяловете на израилтяните, от племето, което има много, давайте много, а от племето, което има малко, давайте малко; всяко племе да даде от своите градове на левитите според своя дял, който ще наследи.“
9 И Господ каза на Мойсей:
10 „Нареди на израилтяните: „Когато минете през Йордан в ханаанската страна,
11 определете си градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който е убил човек без умисъл.
12 Тези градове да ви бъдат убежище от сродник, който иска да отмъсти, така че убиецът да не бъде погубен, преди да се яви на съд пред обществото.
13 А градовете, които ще дадете за убежище, трябва да са шест:
14 три града дайте отсам Йордан и три града дайте в ханаанската страна; те трябва да бъдат градове за убежище.
15 Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните, за чужденеца и за преселника, за да забягва в тях всеки, който е убил човек без умисъл.
16 Ако някой удари някого с нещо от желязо и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.
17 Ако държи в ръката камък, който може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.
18 Или ако държи в ръка нещо от дърво, което може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.
19 Сродникът, който иска да отмъсти, може сам да умъртви убиеца; щом го срещне, може да го умъртви.
20 Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре,
21 или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.
22 Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл,
23 или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло,
24 тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби;
25 обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей.
26 Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище,
27 и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв;
28 защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения.
29 Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.
30 Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт.
31 Не вземайте откуп за живота на убиеца, който е заслужил смъртно наказание; той трябва да бъде предаден на смърт.
32 Не вземайте откуп и за онзи, който е забегнал в град, определен за убежище, за да може той да се върне и живее в страната си преди смъртта на първосвещеника.
33 Не осквернявайте земята, на която живеете, защото кръвта осквернява земята; земя, върху която е пролята кръв, може да се очисти само с кръвта на онзи, който я е пролял.
34 Не осквернявайте земята, на която живеете и която Аз обичам; защото Аз, Господ, живея сред израилтяните“.“