1 И Господ каза на Мойсей:
2 „Заповядай на израилтяните да изведат вън от стана всички прокажени, всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец;
3 и мъже, и жени изведете, вън от стана ги изведете, за да не оскверняват становете, в които Аз живея сред вас.“
4 Израилтяните така и направиха, и ги изведоха вън от стана; както каза Господ на Мойсей, така и направиха израилтяните.
5 И Господ каза още на Мойсей:
6 „Ако израилтянин, мъж или жена, като човек стори какъвто и да е грях и извърши престъпление против Господа, и този човек стане виновен,
7 нека изповяда греха, който е сторил, да върне онова, за което е виновен, и като прибави към него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.
8 Ако пък този човек няма сродник, на когото да се върне за вината, то да се посвети на Господа; нека то бъде за свещеника заедно с овена за очистването, чрез който той ще го очисти.
9 Всеки принос от всички осветени дарове на израилтяните, които те донасят на свещеника, нека принадлежи на него;
10 посветеното от когото и да е нека принадлежи на него; всичко, което някой даде на свещеника, нека принадлежи на него.“
11 И Господ рече на Мойсей:
12 „Кажи така на израилтяните: „Ако жената на някого изневери и наруши верността си към него,
13 и някой преспи с нея и излее семе, и това остане скрито за мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде изобличена,
14 а мъжът ѝ, обзет от ревност, започне да ревнува жена си, когато тя е осквернена, или обзет от ревност, започне да ревнува жена си, когато тя не е осквернена,
15 тогава той нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемичено брашно; но с елей да не го полива, нито да слага отгоре ливан, защото това е принос за ревност, принос за спомен, който напомня за беззаконие.
16 А свещеникът да я заведе и изправи пред Господа;
17 той трябва да вземе свята вода в глинен съд, да вземе и пръст от пода на скинията и да я сложи във водата.
18 Свещеникът да я изправи пред Господа, като открие главата ѝ, а върху ръцете ѝ да постави приноса за спомен – това е принос за ревност; свещеникът да държи в ръце горчивата вода, която носи проклятие.
19 Тогава свещеникът да я закълне, като каже на жената: „Ако никой не е преспал с тебе и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, нека не ти навреди тази горчива вода, която носи проклятие;
20 но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой друг освен мъжа ти е преспал с тебе“,
21 тогава свещеникът да закълне жената с клетвата на проклятието и да ѝ каже: „Нека Господ те предаде на проклятие и клетва сред твоя народ и да даде Господ утробата ти да изсъхне и коремът ти да се подуе;
22 нека тази вода, която носи проклятие, проникне в тебе и коремът ти да се надуе, и утробата ти да изсъхне.“ И жената да отвърне: „Амин, амин.“
23 И свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода.
24 После да даде на жената да изпие горчивата вода, която носи проклятие, така че водата, която носи проклятие, да проникне в нея и да ѝ причини горчива болка.
25 И свещеникът да вземе от ръцете на жената приноса за ревност, да издигне този принос пред Господа и да го принесе на жертвеника.
26 Тогава свещеникът да вземе една шепа от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и след това да даде на жената да изпие водата.
27 И когато ѝ даде да изпие водата, тогава, ако е осквернена и е нарушила верността си към своя мъж, горчивата вода, която носи проклятие, ще проникне в нея и ще ѝ причини горчива болка; коремът ѝ ще се подуе и утробата ѝ ще изсъхне; и тази жена ще бъде предадена на проклятие сред народа си.
28 Но ако жената не се е осквернила и е останала чиста, водата няма да ѝ стори нищо и тя ще може да ражда деца.“
29 Такъв е законът за ревността: когато жена изневери на мъжа си и се оскверни
30 или когато мъжът, обзет от ревност, започне да ревнува жена си, тогава нека той я изправи пред Господа, а свещеникът да извърши над нея всичко според този закон.
31 Така мъжът няма да има вина, а жената ще понесе вината си.“