2 Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: „Отгледах и издигнах синове, а те се разбунтуваха против Мене.
3 Волът познава своя притежател и магарето – яслата на своя господар, но Израил не Ме познава, народът не Ме разбира.
4 Уви, народе грешни, народ, натоварен с вина, зло потомство, синове покварени! Изоставихте, отхвърлихте Светия на Израил, отвърнахте се назад.
5 Защо трябва още да ви бият вас, които все още сте отстъпници? Цялата глава е в рани и цялото сърце е сломено.
6 От главата до петите няма здраво място по тялото ви: рани, синини и пресни рани – непочистени, непревързани и ненамазани със зехтин.
7 Земята ви е опустошена, градовете ви са изгорени с огън; чужденци погубват пред вашите очи земята ви и става пустош, както е след разоряване от чужденци.
8 Изоставена е дъщерята на Сион като колиба в лозе, като заслон в градина с краставици, като обсаден град.“