1 Изпращайте агнета на владетеля на страната, изпращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята на Сион.
2 Моавските дъщери ще бъдат като скитащи птици и изхвърлени от гнездото при бреговете на Арнон.
3 „Дай съвет, вземи решение! По обед простри своята сянка като нощ, скрий прогонените, не издавай бежанеца.
4 Остави изгонените от Моав да бъдат пришълци при вас, юдеите! Бъди им закрила от опустошителя, защото противникът вече не е тук. Разорителите ще изчезнат, потисниците ще бъдат премахнати от земята.
5 И един престол ще се утвърди чрез Божията милост. И на него, в шатъра на Давид, заедно с истината ще седне съдията, който търси правосъдие и изисква справедливост.“
6 Чухме за гордостта на Моав – твърде голяма гордост – и за неговата надменност, за суетното му самохвалство.
7 Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма.
8 Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето.
9 Затова с плача на Йезер ще оплаквам лозето на Севама и ще ви обливам със сълзите си, Есевоне и Елале. Защото вече няма радостни възклицания за твоя летен плод и за твоя гроздобер.
10 Радостта и веселието изчезнаха от плодоносната земя и по лозята няма радостна веселба, никой не тъпче грозде в линове. Радостната глъчка замлъкна.
11 Затова сърцето ми стене като гусла и моята душа – за Кир-Харешет.
12 И когато Моав се яви изморен на високо оброчище и отиде да се помоли в своето светилище, тогава нищо няма да постигне.
13 Това е словото, което Господ изрече за Моав отдавна.
14 А сега Господ каза: „След три години, както наемник отброява определени години, величието на Моав ще се унизи с целия му многоброен народ. И остатъкът ще бъде съвсем малък и незначителен.“