1 Както съчките се възпламеняват от огъня и водата завира на огъня, така ще известиш Своето име на враговете Си, защото народите ще треперят пред Тебе.
2 Докато Ти извършваше чудни дела, които ние не очаквахме, и слизаше, пред Тебе планините потреперваха.
3 Няма друг бог освен Тебе, Който ще направи за онези, които се надяват на Него това, което от векове не са слушали, не са разбирали и око не е виждало.
4 Ти откликваше на всеки, който се радва и който действа справедливо – в Твоите пътища ще си спомнят за Тебе. Но Ти се разгневи, защото ние непрестанно грешим. Как ще бъдем спасени?
5 И всички ние станахме като нечистите и всяка наша правда – като изцапана дреха; и всички ние увехнахме като лист и нашите злодеяния ни отнасят като вятър.
6 И няма кой да призовава Твоето име – откъснахме се, вместо здраво да се държим за Тебе, затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да изгубим надежда чрез силата на престъпленията ни.
7 Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце.
8 Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ.
9 Твоите святи градове станаха пустиня, Сион се превърна в пустиня, Йерусалим е опустошен.
10 Нашият свят и великолепен дом, където нашите предци Те прославиха, е изгорен с огън и всичките ни съкровища са опустошени.
11 Ще се въздържиш ли след всичко това, Господи? Много ли ще мълчиш и ще ни унижаваш?