8 И няма да поглежда повече жертвениците, дело на ръцете си. И няма да гледа към това, което направиха пръстите му – към дървените и към другите идоли.
9 В този ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените светилища в горите и на планинските височини, които бяха напуснати при идването на израилевите синове, и ще бъдат опустошени.
10 Тъй като си забравил Бога на спасението си и не си спомняше за скалата на прибежището си, затова насаждаш приятни градини, разсади от чужди места.
11 В деня, когато насаждаше, ти се грижеше насаденото да расте. Но в деня, когато събираш реколтата, ще бъде един куп на скръб и тежка болест.
12 Ах, шум от много народи бучи, както бушува море. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.
13 Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.
14 По вечерно време настъпва ужас! Но преди утрото го няма. Това е участта на тези, които ни плячкосват, съдбата на онези, които ни разграбват.