12 Тогава дават книгата на друг, който не може да чете и казват: „Прочети това!“, а той отговаря: „Не мога да чета.“
13 Господ каза: „Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене и благоговението му пред Мене почива на добре научени човешки наредби.
14 Затова, ето и Аз ще постъпя с този народ странно и чудновато. Ще се загуби мъдростта от неговите мъдреци и ще изчезне разумът на разумните.“
15 Горко на онези, които искат да скрият от Господа намеренията си и вършат делата си в мрака, като казват: „Кой ще ни види и кой ще ни познае?“
16 О, безразсъдство ваше! Трябва ли да смятаме глината и грънчаря за равни. Ще каже ли изделието за своя майстор: „Той не ме е направил.“ И ще каже ли сътвореното за своя творец: „Той нищо не разбира.“
17 Още съвсем малко и Ливан ще се превърне в овощна градина, а Кармил ще се смята за гора.
18 В онзи ден глухите ще чуят думите, написани в книгата, а очите на слепите ще виждат в мрака и тъмнината.