13 Ликувай, небе, и тържествувай ти, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и се смили над Своите страдалци.
14 А Сион казваше: „Господ ме изостави и Моят Бог ме забрави.“
15 Ще забрави ли жена кърмачето си, няма ли да се смили над роденото от утробата си? Но дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя.
16 Ето изобразих те на двете Си длани; твоите стени са винаги пред Мене.
17 Твоите строители ще се раздвижат, а твоите разорители и опустошители ще си отидат от тебе.
18 Вдигни очи и погледни наоколо – всички те са се събрали, дошли са при тебе. Жив съм Аз, гласи словото на Господа, всички тях ще употребиш като накит и ще се премениш с тях като невеста.
19 Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята опустошена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите и твоите опустошители ще бъдат далече от тебе.