8 Господ говори така: „В благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те определя да бъдеш завет за народа, за да въздигнеш страната, да раздадеш опустошените имущества като наследство,
9 да кажеш на затворниците „Излезте“ и на ония, които се намират в тъмнина, „Покажете се“. Те ще пасат стадата си край пътищата и по голите хълмове ще има пасища за тях.
10 Те няма да страдат от глад и жажда и няма да пострадат от пек и слънце. Защото ще ги води Онзи, Който проявява милост към тях, и ще ги заведе при водни извори.
11 Ще превърна всички планини в пътища и Моите пътеки ще бъдат прокарани.
12 Ето едни ще дойдат отдалече; едни от север и от запад, а други – от земята Синим.
13 Ликувай, небе, и тържествувай ти, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и се смили над Своите страдалци.
14 А Сион казваше: „Господ ме изостави и Моят Бог ме забрави.“