3 „А сега, жители йерусалимски и мъже от племето на Юда, отсъдете между Мене и Моето лозе!
4 Какво трябваше да сторя за Своето лозе и не го направих? Защо, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди кисело?
5 А сега ще ви известя какво ще направя Аз със Своето лозе: ще премахна оградата му и то ще бъде повреждано; ще съборя стената му и то ще бъде тъпкано.
6 И ще го оставя да запустее: няма да бъде рязано, няма да бъде копано и ще обрасне с тръни и бодили. И ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.“
7 Защото лозе на Господ Вседържител са потомците на Израил, а мъжете на Юдея са насаждение за радост. И Той очакваше правосъдие, но ето – насилие в него, очакваше справедливост, но ето – в него има писъци.
8 Горко на онези, които прибавят къща към къщата, присъединяват нива към нивата, докато не остане повече място, като че ли вие единствени обитавате земята.
9 Господ Вседържител каза в ушите ми: „Наистина, тези множество къщи ще опустеят. Големи и хубави са те, но няма да имат обитател.