10 Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, не превърна ли морските дълбини в път, за да преминат спасените?
11 И избавените от Господа ще се върнат и ще дойдат на Сион с ликуване, и вечна радост ще сияе над главите им. Радост и веселие ще настъпят, скръбта и въздишките ще изчезнат.
12 Аз, Аз съм вашият Утешител. Кой си ти, че се боиш от смъртни хора и от човешкия син, който е същото, каквото е тревата?
13 Ти забрави Господа, Който те е сътворил, Който е устроил небето и е положил основите на земята, и непрестанно всеки ден се плашиш от гнева на потисника, като че той е готов да те погуби. Но къде е сега гневът на потисника?
14 Отведеният в плен ще бъде освободен и няма да умре в затвора, нито ще му липсва хляб.
15 Аз съм Господ, твоят Бог, Който вълнува морето така, че вълните му бушуват. Господ Вседържител е Моето име.
16 Аз вложих Своите слова в устата ти и те скрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да положа основите на земята и да кажа на Сион: „Ти си Мой народ.“