6 Не е ли това постът, който избрах: да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените и да счупиш всеки ярем;
7 не е ли да отчупиш от хляба си на гладния и да заведеш вкъщи бездомни сиромаси; когато видиш гол, да го облечеш, и да не се криеш от твоя ближен?
8 Тогава твоята светлина ще се появи като утринна зора и твоите рани бързо ще заздравеят. И твоята правда ще върви пред тебе и славата на Господа ще обгражда своя път.
9 Тогава ще повикаш и Господ ще отговори, ще извикаш за помощ и Той ще каже: „Ето Ме!“Когато отстраниш от себе си ярема, престанеш да сочиш с пръст и да говориш злобно,
10 предложиш хляба си на гладния и нахраниш живеещия в нищета, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината и твоят мрак ще бъде като пладне.
11 И Господ ще те води непрестанно и ще утолява глада на твоята душа в неплодородни степи, и ще дава сила на твоите кости, и ще бъдеш като напоена градина и като извор, чиито води не се скриват.
12 И твоите потомци ще застроят вековните развалини: отново ще издигнеш това, което стои разрушено от много поколения, и ще те наричат зазиждащ пукнатини на градските стени, възстановител на пътищата за хората, които живеят.