1 В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха.
2 Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене – аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“
3 Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан – излят кумир. И така, давам ти го обратно.“
4 Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха.
5 И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник.
6 В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.
7 Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит.
8 Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина.
9 Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“
10 А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“
11 Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син.
12 Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха.
13 Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“