1 Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: „Няма да наруша Своя завет с вас довека.
2 Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя, а разрушете жертвениците им.“ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
3 Затова и Аз казах: „Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им“.“
4 Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.
5 Поради това и нарекоха това място Бохим. Там те принесоха жертва на Господа.
6 След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха – всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя.
7 Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил.
8 Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години.
9 Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш.
10 Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.
11 Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали.
12 Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове – боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа;
13 изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта.
14 Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си.
15 Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени.
16 Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители,
17 при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така.
18 Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха.
19 След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път.
20 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас,
21 затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си,
22 за да подложа Израил на изпитание чрез тях – дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“
23 И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.