19 Затова решиха: „Ето всяка година в Силом се провежда празник, посветен на Господа, на север от Ветил и на изток от пътя, който отива от Ветил към Сихем, както и на юг от Левона.“
20 Ето защо заповядаха на вениаминците: „Идете, скрийте се в лозята
21 и гледайте, когато излязат силомските девойки да играят на хоро, изскочете от лозята и всеки да си грабне за жена по една от силомските девойки. След това се върнете във Вениаминовата земя.
22 Ако бащите на тези девойки дойдат при нас и започнат да спорят, ние ще им кажем: „Бъдете снизходителни към вениаминците заради нас, понеже през войната ние не запазихме за всеки от тях жена, а и вие не им дадохте – така че сега вие не сте виновни.“
23 Вениаминците постъпиха точно така и според броя си взеха жени от танцуващите на хорото девойки, отвлечени от тях. След това си тръгнаха, отново се завърнаха в земята си, получена в наследство, изградиха градове и заживяха в тях.
24 Тогава израилтяните се разотидоха оттам – всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство.
25 В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.