8 Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: „Стани ни цар.“
9 Но маслината отговорила: „Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“
10 Тогава дърветата казали на смокинята: „Ела ти да ни станеш цар.“
11 Смокинята им казала: „Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?“
12 След това дърветата казали на лозата: „Ела ти да ни станеш цар.“
13 Лозата им отговорила: „Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“
14 Накрая всички дървета казали на тръна: „Ела ти да ни станеш цар.“