7 Но тя му отвърна: „Ти мълчи! Недей да ме мамиш! Отиде си момчето ми!“ И всеки ден излизаше на пътя, по който бяха тръгнали. Денем не ядеше хляб, а нощем не спираше да плаче за сина си Товия, докато не изтекоха четиринадесетте сватбени дни, по време на които се бе заклел пред Рагуил да остане в Екбатана. И сега Товия рече на Рагуил: „Пусни ме да си ида, защото баща ми и майка ми вече не се надяват да ме видят.“