1 Когато на път за дома стигнаха до Ниневия,
2 Рафаил рече на Товия: „Нали знаеш, брате, в какво състояние остави баща си?
3 Затова нека побързаме да стигнем преди жена ти, за да приготвим дома,
4 а ти дръж в ръка рибената жлъчка.“ Те тръгнаха, а кучето ги следваше.
5 В това време Ана седеше до пътя, вперила поглед в очакване на сина си.
6 И щом го съзря, че идва, извика към баща му: „Виж, твоят син се завръща с човека, който тръгна с него на път!“
7 А Рафаил каза: „Зная, Товия, че очите на баща ти ще прогледнат!
8 Ти само ги намажи с жлъчката! Като му залюти, ще ги разтърка, белите петна ще паднат от очите му и той ще те види отново.“
9 Ана пък се затича към сина си, хвърли се на шията му и извика: „Видях те, сине, сега мога спокойно да умра.“ И двамата заплакаха.
10 Товит също се спусна към него, но се спъна при вратата. Синът му успя да го подхване
11 и като натри с жлъчката очите на баща си, рече: „Не се бой, татко!“
12 На него му залютя на очите, той ги разтърка
13 и белите петна се отрониха като люспи. Като видя сина си, обгърна шията му
14 и рече през сълзи: „Прославен си Ти, Боже, величае се Твоето име за вечни времена, величаят се всичките Твои свети ангели,
15 защото Ти ме наказа, но и ме помилва! Сега виждам отново сина си Товия!“ Изпълнен с радост, неговият син влезе в бащината къща и му разказа чудните неща, които му се бяха случили в Мидия.
16 Тогава Товит излезе да посрещне снаха си при портите на Ниневия, като се радваше и величаеше Бога. И всички, които го видяха, се чудеха как е прогледнал. А той благодари пред тях на Бога, че го е помилвал.
17 Когато Товит приближи до снаха си Сара, благослови я с думите: „Добре дошла, дъще! Да се слави Бог, Който те доведе при нас, благословени да са баща ти и майка ти!“
18 Радост обзе и всичките му сънародници в Ниневия.
19 Дойдоха и Ахиахар, и племенникът му Насвас и празнуваха сред веселие сватбата на Товия седем дена.