1 След това Товит повика сина си Товия и му рече: „Синко, погрижи се за заплащането на човека, който те придружаваше. Дори трябва да се добави и още към него!“
2 Той отговори: „Татко, няма да е загуба за мене да му дам и половината от онова, което донесох,
3 защото той ме върна при тебе жив и здрав, жена ми излекува, среброто ми донесе, а и тебе изцели.“
4 А старецът каза: „Наистина го е заслужил!“
5 И като повика ангела, се обърна към него: „Вземи половината от всичко, което сте донесли!“
6 Тогава ангелът извика двамата настрана и им рече: „Възхвалявайте Бога и Го прославяйте, величайте Го и разказвайте на всички хора какво е сторил за вас! Добро е да се възхвалява Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела. И вие не преставайте да Го прославяте!
7 Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално. Вършете добро и зло няма да ви сполети.
8 Добро нещо е молитва с пост, милосърдие и справедливост. По-добре малко със справедливост, отколкото много с неправда. По-добре да сториш благодеяние, отколкото да трупаш злато,
9 защото милосърдието избавя от смърт и очиства от всеки грях. Който е милостив и действа справедливо, ще живее дълго.
10 А който върши грях, съкращава дните си.
11 Нищо няма да скрия от вас, аз вече казах: „Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално.“
12 И сега, когато ти се молеше със снаха си Сара, аз възнесох молитвата ви пред Светия; и когато ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе.
13 Когато ти изостави обеда си, стана и отиде да се погрижиш за гроба на мъртвия, доброто ти дело не остана скрито за мене, защото аз бях с тебе.
14 И сега Бог ме изпрати да изцеля тебе и снаха ти Сара.
15 Аз съм Рафаил, един от седемте ангели, които възнасят молитвите на благочестивите и възлизат пред славата на Светия Бог.“
16 Тогава двамата, обзети от смут, паднаха на лицата си, понеже се уплашиха.
17 Но той им рече: „Не се плашете, мир ще имате! Прославяйте Бога за вечни времена!
18 Защото не по мое желание дойдох, а по волята на нашия Бог. Затова Го прославяйте за вечни времена!
19 През всички тези дни ви изглеждаше, че ям и пия, но това само изглеждаше така за вас.
20 И сега прославяйте Бога, защото аз възлизам при Онзи, Който ме е изпратил, а това, което се случи, опишете в книга!“
21 Тогава те станаха, но вече не го видяха.
22 И навред разказваха за великите и чудни Божии дела и как им се явил Господен ангел.