1 Когато на път за дома стигнаха до Ниневия,
2 Рафаил рече на Товия: „Нали знаеш, брате, в какво състояние остави баща си?
3 Затова нека побързаме да стигнем преди жена ти, за да приготвим дома,
4 а ти дръж в ръка рибената жлъчка.“ Те тръгнаха, а кучето ги следваше.
5 В това време Ана седеше до пътя, вперила поглед в очакване на сина си.
6 И щом го съзря, че идва, извика към баща му: „Виж, твоят син се завръща с човека, който тръгна с него на път!“
7 А Рафаил каза: „Зная, Товия, че очите на баща ти ще прогледнат!