11 и като натри с жлъчката очите на баща си, рече: „Не се бой, татко!“
12 На него му залютя на очите, той ги разтърка
13 и белите петна се отрониха като люспи. Като видя сина си, обгърна шията му
14 и рече през сълзи: „Прославен си Ти, Боже, величае се Твоето име за вечни времена, величаят се всичките Твои свети ангели,
15 защото Ти ме наказа, но и ме помилва! Сега виждам отново сина си Товия!“ Изпълнен с радост, неговият син влезе в бащината къща и му разказа чудните неща, които му се бяха случили в Мидия.
16 Тогава Товит излезе да посрещне снаха си при портите на Ниневия, като се радваше и величаеше Бога. И всички, които го видяха, се чудеха как е прогледнал. А той благодари пред тях на Бога, че го е помилвал.
17 Когато Товит приближи до снаха си Сара, благослови я с думите: „Добре дошла, дъще! Да се слави Бог, Който те доведе при нас, благословени да са баща ти и майка ти!“